Теория на връзката родител-дете, Д. Уиникът

ТЕОРИЯ НА ВРЪЗКАТА РОДИТЕЛ-ДЕТЕ


Целта на есето е да направи сравнение между изследването на ранното детство и изследването на психоаналитичния трансфер. Цели да изясни значението на личността и обкръжението.
Както знаем, в психоанализата не съществува травма, която е извън омнипотентността на индивида. В края на краищата всичко е под контрола на егото и така се свързва с вторичния процес. Пациентът не би получил помощ, ако аналитикът кажеше: "Майка ти не е била достатъчно добра... баща ти наистина те е съблазнил, а тя те е оставила..."
Промените в анализата настъпват, когато тръвматичните фактори влизат в психоаналитичния материал по индивидуален за пациента начин и вътре в омнипотентността на пациента. Алтернативните интерпретации са онези, които могат да се направят в светлината на проекциите. Това се отнася и до бенигнените фактори, факторите, които водят до удовлетворение. В сичко се интерпретира в светлината на любовта и амбивалентността на личността. Аналитикът е подготвен да чака дълго преди да бъде в състояние да свърши точно този вид работа. В ранното детство на детето се случват неща, които са отвъд способността му да ги обозре и обхване. Всъщност, детството е период, през който се формира способността на детето да събира външните фактори в зоната на своята омнипотентност. Подкрепата на егото вследствие на майчините грижи дава възможност на детето да расте и да се развива, независимо от това, че все още не е способно да контролира или да се чувства отговорно за добрите и лошите неща в обкръжението.
Аналитикът е подготвен да чака, докато пациентът може да представи факторите от обкръжението в такава светлина, която позволява интерпретацията им като проекция. В добре подбраните случаи това зависи от способността на пациента за доверие, която се преоткрива в надеждността на аналитика и професионалния сетинг. Понякога се налага аналитикът да чака дълго, а в случаите, които са лошо подбрани за класическа психоанализа, възможно е надеждността на аналитика да се окаже най-важният фактор (или по-важен, отколкото интерпретациите), тъй като пациентът не е преживял подобна надеждност в грижите на майката в ранното детство и за да използва подобна надеждност, той ще трябва да я открие за пръв път в поведението на аналитика. Това може би е основата за изследване на проблема какво може да направи аналитикът за лечението на шизофренията и др. психози.
В случаите на бордърлайн аналитикът не винаги чака напразно; с времето пациентът започва да използва психоаналитичните интерпретации на първоначалните травми като проекции. Възможно е той дори да приеме добрите неща в обкръжението като проекция на простите и стабилни елементи, които призтичат от собствения му наследствен потенциал.
Парадоксът е, че доброто и лошото в обкръжението на детето в действителност не е проекция, но независимо от това, за да се развие по здравословен начин отделното дете, необходимо е всичко да му изглежда като проекция. Тук откриваме действието на омнипотентността и принципа на удоволствието такова, каквото е то в най-ранното детство; и към това наблюдение можем да прибавим, че разпознаването на истинското "не-аз" е въпрос на интелект; то принадлежи на изключителната изтънченост и зрелост на индивида.
Фройд пренебрегва най-ранното детство като състояние. В "Двата принципа на функциониране на психиката" той пише:

"Основателни са възраженията, че такава организация, която робува на принципа на удоволствие и пренебрегва външната реалност не би могла да просъществува дори и съвсем кратко време, така че изобщо няма как да възникне. Но използването на подобна представа може да се оправдае със забележката, че кърмачето, че кърмачето (като се прибави само грижата на майката) почти реализира такава психична система."

Тук Фройд напълно отдава дължимото на функцията на майчините грижи и може да се приеме, че той изоставя тази тема само защото не е бил готов да обсъди импликациите й.
Думите: "като се прибавят само грижите на майката" са от огромно значение в контекста на това изследване. Бебето и майчините грижи взети заедно образуват една единица.[1]
Ако човек иска да изследва теорията на връзката родител-дете, той трябва да стигне до решение за тази материя, която се отнася до истинския смисъл на думата зависимост. Не е достатъчно да признаем, че обкръжението е важно. Ако трябва да има дискусия върху теорията на връзката родител-бебе, тогава ние сме разделени наполовина, ако има такива, които не допускат, че в най-ранните стадии бебето и майчинските грижи си принадлежат и не могат да бъдат разделени. Тези две неща: бебето и майчинските грижи се разделят в здравето; а здравето, което означава толкова много неща, до известна степен означава и отделяне на майчинските грижи от нещо, което ние след това наричаме бебе или начало на израстващо дете.
Фройд казва: "господството на принципа на удоволствие приключва истински едва с пълното психично освобождаване от родителите."

ДУМАТА БЕБЕ

в това есе ще означава много малко дете (infant). Полезно е да помислим за ранното детство като за фаза, която предхожда словесната презентация и на използването на словесни симмволи. Този термин се отнася към онази фаза, в която бебето зависи от майчинските грижи, които се основават на майчината емпатия, а не на разбирането на онова, което е или би могло да бъде изразено с думи.
В същината си това е период на развитие на его-то, а основната характеристика на подобно развитие е интеграцията. Силите на ид-а шумно търсят внимание. Най-напред те са външни по отношение на бебето. Ако детето е здраво, ид-ът бива призован в служба на его-то и его-то подчинява ид-а, така че задоволяването на ид-а се превръща в нещо, което укрепва его-то. Това, все пак, е постижение на здравословното развитие, а в детството има много варианти, които зависят от относителния провал на това отношение. Ако ранното детство е незадоволително, тези постижения се достигат в минимална степен или може да се завоюват, а след това да бъдат загубени. При инфантилните психози (или при шизофренията) ид-ът остава относително или напълно "външен" на его-то, а удовлетворението на ид-а остава физическо и има ефекта на нещо, което застрашава его структурата, доката се организират защити с психотичен характер.
Аз твърдя, че основната причина, поради която детето обикновено успява да подчини, а его-то да включи ид-а, е фактът на майчината грижа, майчиното его, което се явява инструмент на детското его и така го прави силно и стабилно. Необходимо е да се изследва как става това и как его-то на бебето в края на краищата се освобождава от подкрепата на майчиното его, така че детето да постигне психично отделяне от майката, т.е. диференциация в отделен, собствен аз.
За да изследваме отношението родител-дете, най-напред е нужно накратко да изложим теорията за емоционалното развитие на детето.

ИСТОРИЧЕСКИ

В психоаналитичната теория най-ранните идеи се отнасят до ида и его-механизмите за защита. Ид-ът излиза на сцената много рано и откритията на Фройд и описанията на пре-гениталната сексуалност, основана на наблюденията му на регресивните елементи в гениталната фантазия, в игрите и в сънищата са основни характеристики на клиничната психология.
Постепенно са формулирани механизмите за защита на его-то. Тази част от психоаналитичната теория предполага отделност на аза и структуриране на его-то. Но именно структурирането на его-то прави възможна тревожността от напрежението на инстинктите или от загубата на обекта. В ранните стадии тревожността не е тревожност от кастрация или раздяла; тя се отнася до съвсем други неща и всъщност представлява тревожност от анихилация.
Теорията за защитните механизми на его-то до голяма степен принадлежат на идеята, че детето има независимост, изцяло лична защитна организация. Изследванията на Клайн допълват теорията на Фройд като изясняват играта, която протича между примитивните тревожности от една страна и защитните механизми от друга. Тази работа на Клайн се отнася до най-ранното детство и привлича вниманието върху агресивните и деструктивни пориви, чиито корени са по-дълбоко, отколкото онези, които представляват реакция на фрустрацията и са свързани с омразата и яда; освен това, в работата на Клайн се прави разрез на ранните защити срещу примитивната тревожност, тревожност, която е характерна за първите стадии на психичната организация (сплитинг, проекция и интроекция).
Предмет на настоящето есе е работата на Клайн върху най-ранните фази от живота на детето и върху периода на зависимост.
М. Клайн ясно казва, че признава значението на обкръжението в този период и във всеки следващ период по различен начин. Нейната работа, както и работата на последователите й обаче, оставя отворен въпроса за пълната зависимост. В работата на Клайн няма нищо, което да противоречи на идеята за абсолютната зависимост, но ми се струва, че никъде не се разглежда специално онзи етап, в който бебето съществува единствено поради грижите на майката, съвместно с които то формира едно цяло.
Има разлика между това аналитикът да приема реалността на зависимостта и това той да работи с нея в трансфера. Изглежда, че изследването на защитните механизми на его-то отвежда изследователя до прегениталните изяви на ид-а, докато изследването на его-психологията го отвежда назад до зависимостта, до единицата майчини грижи-бебе.
Половината от теорията за отношението родител-бебе засяга бебето и представлява теория за пътешествието на бебето от абсолютната зависимост през относителната зависимост и паралелно с това пътешествието от принципа на удоволствието към принципа на реалността и от автоеротизма към обектните отношения.
Другата половина от теорията за отношението родител-бебе се отнася до майчините грижи, т.е. до качествата и промените в майката, които посрещат специфичните потребности на развитието на детето, към които тя се ориентира.

А. БЕБЕТО

Ключовата дума в тази част на изследването е зависимост.
Човешките бебета не могат да започнат битието си, освен ако не са налице известни условия. По-долу тези условия се изследват, но те са част от психологията на бебето. Бебетата идват на бял свят по различен начин в зависимост от това дали условията са благоприятни или не. В същото време условията не определят потенциала на бебето. Този потенциал се унаследява и е оправдано да бъде изследван като отделна тема, стига да се приеме, че унаследеният потенциал на бебето не може да се превърне в бебе, освен ако не бъде свързан с майчини грижи.
Унаследеният потенциал включва тенденцията към растеж и развитие. Развитието на детето не може да се предвиди само въз основа на познанието за неговия потенциал, без да се вземе предвид другия фактор - майчините грижи.

Вроденият потенциал и неговата съдба

При задоволителни грижи от страна на майката, вроденият потенциал може да се превърне най-напред в бебе, а след това и в дете. Задоволителните грижи на майката включват държане, съвместно живеене на майката и детето, а по-късно и съвместно живеене на бащата, майката и детето.

"Държане" (Holding) - означава не само физическото държане на детето, но и осигуряването на цялата среда, преди да дойде идеята за съвместен живот. С други думи този термин се отнася до тви-измерното или пространственото отношение, като постепенно се прибавя и времето. То се припокрива, но започва преди инстиктивните преживявания, които с времето ще определят обектните отношения. То включва и управлението на преживяванията, които са присъщи на битието, такива като завършването (и поради това незавършването) на процесите, процеси, които отвън могат да изглеждат чисто физиологични, но които принадлежат на психиката на бебето и се осъществяват в сложно психично поле, определено от степента на осъзнатост и емпатията на майката.

"Съвместен живот" (living with) означава обектни отношения и възникването на бебето от състояние на сливане с майката или неговото възприятие за обектите като външни на аза.
Това изследване се занимава с онзи етап от майчините грижи, който наричаме "държане" и със сложните събития в психологическото развитие на бебето, свързани с тази фаза на държане.

Развитие на бебето през фазата на държане

Можем да изредим някои характеристики на развитието на бебето през тази фаза:
1) първични процеси
2) първична идентификация
3) авто-еротизъм
4) първичен нарцисизъм
5) житейски реалности

Его-то се променя от неинтегрирано състояние към структурирана интеграция, така бебето придобива способността да преживява тревожност, свързана с дезинтеграция. Думата дезинтеграция започва да придобива смисъл, който не е имала преди интеграцията на его-то. При развитието на здравото дете на този стадий детето задържа капацитета да преживява отново неинтегрираните състояния, но това зависи от продължаването на надеждните майчини грижи или от съграждането в спомените на детето майчини грижи, които постепенно започват да се възприемат като такива.
При здравословно развитие детето придобива "статус на единица". То става личност, самостоятелен индивид.
С тази придобивка е свързано и психосоматичното битие; аз се отнасям към това така, сякаш психиката населява сомата. Основата на това населяване е свързването на двигателния, сензорния и функционалния опит с новото състояние на бебето да бъде личност. Като по-нататъшно развитие идва една ограничителна мембрана, която до известна степен се приравнява с кожната повърхност и се разполага между "аза" и "не-аза" на бебето. Така бебето започва да има вътрешност и външност, и телесна схема. Така функциите на поемане и отделяне придобиват смисъл; нещо повече, постепенно постулирането на лична или вътрешна психична реалност на бебето придобива смисъл (тук става приложима и подходяща работата на примитивните фантазии).
По време на фазата на държане започват и други процеси; най-важно е пробуждането на интелекта и началото на съзнанието като нещо различно от психиката. От тук следва цялата история на вторичните процеси и символното функциониране, и на организацията на личното психично съдържание, което формира основата за сънуването и за живите взаимоотношения.
В същото време започва съединяването на двата корена на импулсивното поведение. Терминът "сливане" означава позитивния процес, чрез който дифузните елементи, които принадлежат на движението и мускулния еротизъм, се сливат с необузданото функциониране на еротогенните зони.
Тази идея е по-позната като обратния процес на дифузия, който представлява сложна защита, при която агресията се отделя от еротичното преживяване след един период, в който е била постигната известна степен на слеване.
Цялото това развитие принадлежи на състоянието на обкръжението да държи, а без достатъчно добро държане тези стадии не могат да бъдат постигнати или установени.
По-нататък се развива способността за обектни отношения. Тук детето преминава от отношение с обект, който се възприема субективно към обект, който се възприема обективно. Тази промяна е тясно свързана с прехода от състояние на слятост с майката към състояние на отделяне от нея или съотнасяне с нея като с нещо отделно и "не-аз". Това развитие не е специално свързано с държането, а с фазата "живеене с."

Зависимост - тя е най-силна във фазата на държане.

1) Абсолютна зависимост - периода, през който детето не знае за майчините грижи и няма контрол над тях. Може само да се възползва от тях или да страда от нарушението им.
2) Относителна зависимост - детето вече е наясно с подробностите от майчините грижи и може все повече да ги свърже с личните си пориви и по-късно, в психоаналитичното лечение, може да ги възпроизведе в трансфера.
3) Към независимост - детето развива средства за справяне без действителни грижи. Това се постига чрез натрупване на спомени за грижи, проекция на личните нужди и интроекция на подробностите по грижите с развитие на доверие в средата. Тук трябва да се прибави и елемента на интелектуално развитие с огромните му последствия.

Изолацията на индивида

Друг феномен, който се нуждае от изследване в тази фаза е прикриването на ядрото на личността. Нека изследваме идеята за централния или истинския аз. Може да се каже, че централният аз е наследения потенциал, който се преживява като континуитет на битието и ойто по собствен начин и със собствена скорост придобива собствена психична реалност и собствена телесна схема. Изглежда необходимо да разглеждаме концепцията за изолацията на централния аз като характерна за здравето. Всяко нещо, което застрашава тази изолация на истинския аз представлява огромна тревожност в този ранен стадий, а провалът на майката или майчините грижи, да предотвратят всичко, което би могло да накърни тази изолация води до появата на защити от най-ранното детство.
Накърняването може да бъде посрещнато и детето може да се справи с него посредством его-организацията, събрана в омнипотентността на бебето и усетена като проекция. От друга страна, те могат да преодолеят тази защита независимо от подкрепата, която майчините грижи предоставят на его-то. Тогава се засяга централното ядро на его-то и това е самата природа на психотичната тревожност. Когато човек е здрав, той скоро става неуязвим в това отношение и ако външните фактори се опитват да го накърнят, появява се само нова степен и качество на прикриването на централния аз. Най-добрата защита в това отношение е организацията на лъжлив аз. Самото задоволяване на нагоните и обектните отношения представляват заплаха за съществуването на индивидуалната личност.

Пример: бебето суче и получава удовлетворение. Този факт сам по себе си не показва дали преживяването му е его-синтонно или, напротив, то страда от травмата на съблазняването, която е заплаха за континуитета на собственото му его, заплаха от едно преживяване на ид-а, което не е его-синтонно и с което его-то не е съоражено да се справи.
При здравата личност обектните отношения могат да се развият на основата на компромиса, който въвлича индивида в нещо, което по-късно ще бъде наречено измама или нечестност, докато прякото отношение е възможно само на основата на регрес до състояние на сливане с майката.

Анихилация

В тези ранни стадии тревожността се отнася до тревожността от анихилация. Необходимо е да изясним този термин. В тази фаза, която се характеризира с наличието на държащо обкръжение, "унаследеният потенциал" се превръща в "континуитет на битието". Алтернатива на битието е реакцията, тя прекъсва битието и унищожава. Двете алтернативи са битието и анихилацията. Поради това, основната функция на държащото обкръжение е намаляването до минимум на накърняващите фактори, на които бебето трябва да реагира с последващата от това анихилация на личното битие. При благоприятни условия бебето установява континуитет на битието, а след това развива такава изтънченост, която прави възможно накърняващите фактори да бъдат уловени в зоната на омнипотентност. На този етап думата "смърт" няма възможни приложения и това прави термина "инстинкт към смърт" неприемлив за описанието на корените на разрушителността. До пристигането на омразата и идеята за цялостната човешка личност, смъртта няма смисъл. Когато цялостната човешка личност може да бъде мразена, тогава смъртта има смисъл. Близко до това е онова, което може да се нарече осакатяване; цялостната мразена и обичана личност се опазва жива като се кастрира или осакатява, вместо да бъде убита. Тези идеи принадлежат към по-късна фаза от фазата на държане.

Преразглеждане на бебежката на Фройд:

"Вероятно бебето халюцинира задоволяването на своите потребности, при усилване на дразненията и бавещо се задоволяване, то издава недоволството си по двигателен път, чрез пллач и размахване на крайниците, след което получава халюцинаторно удовлетворение." Това изявление не покрива изискванията на най-ранната фаза. С тези думи се прави отпратка към обектните отношения и валидността на тази част от изявлението на Фройд зависи от това, че той взима за даденост най-ранните аспекти на майчините грижи, тези, които тук са описани като нещо, което принадлежи към фазата на държане. От друга страна изречението на Фройд точно пасва на изискванията на слледващата фаза, която се характеризира с такова отношение между бебето и майката, при което обектните отношения и удовлетворението на еротогенните зони си влияят; това става, когато развитието протича добре.

Б. РОЛЯТА НА МАЙЧИНИТЕ ГРИЖИ

Сега ще се опитам да опиша някои аспекти на майчините грижи и специално на държането.
"Държане" - отнася се до действителното състояние на отношението майка-дете в началото, когато бебето все още не е аз, отделен от майчините грижи, от които съществува абсолютна зависимост в психологичен смисъл.
В този стадий бебето се нуждае от осигуряване на обкръжение, което има определени характеристики, и обикновено получава такова обкръжение.
1) То посреща физиологичните му нужди. Тук физиологията и психологията все още не са отграничени или са само в процес на отграничаване;
2) То е надеждно. Но осигуряването на обкръжение не е такова механично. То е надеждно по начин, който предполага емпатията на майката.

Държане

Предпазва от физиологичен удар.
Отчита чувствителността на детската кожа и на липсата на знания на бебето, че съществува каквото и да било друго, освен аза.
Включва целият режим на денонощни грижи и е индивидуално за всяко дете, защото няма две еднакви бебета.
Следва ежеминутните промени, които принадлежат на растежа и развитието (физическо и психологично) на детето. Трябва да се отбележи, че майки, които имат заложена в себе си способността да предоставят достатъчно добри грижи, могат да бъдат подпомогнати да се справят още по-добре като получават грижа за себе си по начин, който признава, че естеството на задачата им е важно. Майки, които нямат заложбата да предоставят достатъчно добри грижи, не могат да бъдат направени достатъчно добри просто чрез инструкции.
Държането включва особено физическото държане на бебето, което е форма на любов. Може би това е единственият начин, по който една майка може да покаже на бебето си любовта си към него. Съществуват майки, които могат да държат едно бебе и такива, които не могат; последните бързо предизвикват в бебето чувство на несигурност и плач в дистрес.
Всичко това води до първите обектни отношения на бебето и до първите преживявания за задоволяване на инстинктите, включва ги и съществува редом с тях.
Би било погрешно да поставяме задоволяването на инстинктите (хранене и т.н.) или обектните отношения (отношението с гърдата) преди проблема на его-организацията (т.е. его-то на бебето, укрепено от его-то на майката). Основата за задоволяването на инстинктите и за обектните отношения е справянето с бебето и общото му управление и грижи, които лесно се взимат за нещо дадено, когато всичко върви добре. Психичното здраве на индивида в смисъла на липса на психоза или податливост към психоза се полага от тези майчини грижи, които едва се забелязват, когато всичко върви добре и са продължение на физиологичното осигуряване, което характеризира пренаталния стадий. Това обкръженческо осигуряване е и продължение на жизнеността на тъканите и на функционалното здраве, което (за бебето) предоставя тиха, но жизнено важна подкрепа за его-то. Така шизофренията, инфантилната психоза или податливостта към психоза в по-късна дата се свързва с провала да бъде осигурено обкръжение. Това не означава, че зловредният ефект от подобен провал не може да бъде описан от гледна точка на изкривяването на его-то и на защитите срещу примитивната тревожност, т.е. от гледна точка на индивида. Работата на Клайн представлява точно опит да бъде описан провала да бъде осигурено обкръжение от гледна точка на индивида. Тази работа върху примитивните механизми дава ключа само към едната част от историята, а реконструкцията на обкръжението и на неговия провал дава другата част. Тази друга част не може да се появи в трансфера, тъй като пациентът няма познание за майчините грижи в техните добри аспекти или в провала им, така, както те са съществували в първоначалния сетинг на бебето.

Изследване на един детайл от майчинските грижи

В периода, когато бебето е слято с майката ("holding stage"), майката е толкова по-добра, колкото по-вярно може да разбере потребностите им и да им отговори.
Когато двамата започнат да се отделят, майката променя нагласата си. Тя сякаш разбира, че бебето вече не очаква магическо разбиране на потребностите му. Изглежда майката знае, че бебето е развило една нова потребност, способността да дава сигнал, така че да може да я ръководи при задоволяване на потребностите му. Може да се каже, че ако на този етап тя знае прекомерно добре какви са потребностите на бебето, това би било магическо. С други думи, в края на сливането, когато детето се е отделило от обкръжението си, важна характеристика на този период е, че бебето трябва да дава сигнали за потребностите си.
Тази тънкост се появява и в трансфера при аналитичната работа. Много е важно, освен в случаите на дълбок регрес до степен на сливане, аналитикът да не знае отговорите, освен когато пациентът дава ключ към него. Аналитикът събира уликите и дава интерпретации, а често се случва пациентът да не успее да даде такива улики, като по този начин прави всичко възможно аналитикът да не може да направи нищо. Ограничението на мощта на аналитика е важно за пациента, също както и мощта му, която се предоставя от подходящите му интерпретации, основани на уликите, които му дава пациента чрез материала, който изгражда и оправдава интерпретациите, и на несъзнаваното му сътрудничество. Така студентът по психоанализа често прави по-добра анализа, отколкото ще прави след няколко години, когато знае повече. Когато вече е имал няколко пациента, той намира, че е досадно да напредва толкова бавно, колкото пациента и започва да прави интерпретации, основани не само на материала, предоставен от пациента в конкретния ден, но и от собственото си натрупано познание или от групата идеи, към която се придържа в момента. Това не е от полза за пациента. Аналитикът може да изглежда твърде умен и пациентът може да изрази възхищение, но в края на краищата интерпретацията е травма, която пациентът трябва да отхвърли, защото не е негова. Той се оплаква, че аналитикът се опитва да го хипнотизира, т.е. го приканва към тежък регрес до зависимост и го въвлича в сливане с аналитика.
Същото може да се наблюдава и при майки с повече деца, те стават толкова добри в техниката на майчинството, че правят правилните неща в правилния момент и така бебето, което е започнало да се отделя от майката, няма средство да придобие контрол над добрите неща, които се случват. Творческият жест, плачът, протестът, всички малки сигнали, които трябва да предизвикат онова, което прави майката, липсват, защото майката вече е отговорила на потребностите така, сякаш тя все още е слята с бебето. Така майката, макар че изглежда добра майка, прави нещо по-лошо от това да кастрира бебето. То е оставено с две алтернативи; да бъде в състояние на постоянен регрес и да бъде слято с майката или да бъде напълно отблъснато от майката, дори и от онази майка, която изглежда добра.
Тази подробност се възпроизвежда в психоаналитичната практика със случаите на бордърлайн и във всички случаи в значимите моменти, когато зависимостта в трансфера е максимална.

Неосъзнаването на задоволителните майчински грижи

При добри майчински грижи в етапа на държане, детето не знае кое му се предоставя добре и какво от опасностите в обкръжението е предотвратено. Когато нещата не вървят добре, детето не си дава сметка за провала на майчините грижи, а за резултатите от този провал.
Успешните грижи осигуряват континуитета на битието и здравината на его-то. При провал на родителските грижи континуитетът се прекъсва поради реакцията на бебето спрямо последствията от този провал и его-то отслабва.
Подобни прекъсвания представляват анихилацията и се свързват с психотичната болка.
В крайните случаи бебето съществува само на основата на последователност спрямо реакциите на накърняване и на възстановяване от подобни реакции. Това е много различно от идеята за континуитета на битието, което е моята идея за сила на его-то.

В. ПРОМЕНИТЕ В МАЙКАТА

По време на бременността чрез механизма на проективна идентификация майката се идентифицира с бебето.
След раждането проективната идентификация продължава още известно време, след което изчезва. В нормалния случай майката ще изостави идентификацията си и ще позволи на бебето да се отдели. Възможно е първоначалните грижи да са добри, но процесът да не може да бъде завършен и майката да остане слята с бебето. При всички положения е трудно майката и бебето да се отделят един от друг с еднаква скорост.
В началото е важно, посредством идентификация, майката да предостави на бебето онова, от което то се нуждае в началото. Възможно е майката да има дете, което е много различно от нея самата. Така сметките й се объркват. Бебето може да се развива по-бързо или по-бавно от нея. Така отвреме на време тя чувства, че потребностите на бебето не са правилни. Все пак, майки, които са здрави знаят доста добре от какво се нуждаят бебетата им. Това е същината на майчините грижи.
С "грижите, които получава от майката" всяко бебе е способно на собствено битие и започва да изгражда континуитета на битието си .
На основата на този континуитет унаследеният потенциал постепенно се развива в отделно бебе. Ако майчините грижи не са достатъчно добри, бебето всъщност не се появява на бял свят, тъй като няма континуитет на битието; вместо това личността се изгражда на основата на реакциите спрямо накърняването на обкръжението.
Всичко това има значение за аналитика. Работата върху инфантилната зависимост произтича от изследването на еномените на трансфер и контра-трансфер, които идват от работата на аналитика със случаи на бордърлайн пациенти. В работата си с тези пациенти можем да реконструираме периода на детска зависимост и на майчински грижи, които удовлетворяват тази зависимост.

Резюме:

1) Прави се изследване на детството.
2) Основната характеристика на ранното детство е зависимостта; това се обсъжда от гледна точка на държащото обкръжение.
3) Всяко изследване на ранното детство трябва да се раздели на две:
- развитие на детето, улеснено от достатъчно добрите майчини грижи;
- развитие на детето, изопачено от недостатъчно добрите грижи на майката.
4) Може да се каже, че бебето има слабо его, но всъщност, то е силно, защото е подкрепено от егото на майката. Когато майчините грижи се провалят, слабостта на детското его става очевидна.
5) Процесите в родителите водят до специфично състояние, при което родителят е ориентиран към детето и така е в положение да отговаря на потребностите му от зависимост.
6) Тези условия, присъщи на държащата среда, могат да се появят или да не се появят в трансфера, ако по-късно в живота си човек встъпи в анализа.