Бележки по "Ранни фази на Едиповия конфликт", Мелани Клайн, 1928

...Многократно съм подчертавала, че Едиповият комплекс се проявява много по-рано, отколкото се предполага по принцип... едиповите тенденции се освобождават вследствие на фрустрациите, които детето преживява, когато го отбиват. Тези тенденции се появяват в края на първата – началото на втората година от живота. Те се засилват значително от аналните забрани, придружаващи възпитанието в хигиена. Анатомичните разлики между половете оказва също толкова определящо влияние върху душевните процеси. Когато момченцето изпита необходимост да замени аналната и оралната позициа с гениталната, то проявява стремеж да прониква, свързан с неговия пенис. Така то променя не само либидната си позиция, но и целта й, като по този начин успява да запази първоначалния си обичан обект. При момиченцето, от друга страна, стремежът към приемане се пренася от оралната към гениталната позиция – то променя либидната си позиция, но запазва целта й, която вече е довела до разочарование от връзката с майката. По този начин в момиченцето се установява стремеж за приемане на пениса, свързан с бащата като обичан обект.

Още в самото си зараждане едиповите желания са свързани с непреодолим ужас от кастрация и чувство за вина.

Анализата на деца и възрастни ни доказа, че предгениталните нагонни импулси са придружени от чувство за вина, макар и в началото да се предполагаше, че чувството за вина се развива по-късно... ... Фенернци приема, че наред с уретралните и анални импулси съществува „вид психологически предшественик на свръхаза”, който нарича „сфинктерен морал”. Според Абрахам страховете се появяват в канибалистичната фаза, докато чувството за вина се заражда в последващите ранни етапи на анално-садистичната фаза.

Моите открития извеждат по-нататък. Те показват, че чувството за вина, свързано с предгениталната фиксация, е пряко следствие от Едиповия конфликт. Този факт дава задоволително обяснение за произхода на подобни чувства, защото знаем, че чувството на вина е пряк резултат от интроекцията... на едиповите любовни обекти – т.е. чувството на вина е продукт от изграждането на свръхаза.

Според анализата на малки деца Свръхазът е оформен от идентификации, свързан с различни периоди и пластове на душевния живот. Те са учудващо противоречиви в своята същност – извънредна добронамереност и прекомерна суровост, съществуващи непосредствено една до друга....Не е ясно по каква причина, да речем, четиригодишно дете създава в ума си нереален фантастичен образ на родители, които поглъщат, режат и хапят, но е пределно  ясно защо при едногодишно дете страховете, причинени от наченките на Едиповия конфликт, приемат формата на панически ужас от евентуално поглъщане и унищожение. Самото дете изпитва желание да унищожи либидния обект, като го хапе, поглъща, реже, което на свой ред води до страх, тъй като събуждането на едиповите тенденции е последвано от интроекция на обекта, от който вече се очаква наказание. Детето се страхува от наказание, съответстващо на злодеянието – свръхазът се превръща в нещо, което хапе, поглъща и реже...

Връзката между изграждането на свръхаза и предгениталните фази на развитие е изключително важна... От една страна чувството на вина се прикача към оралната и анално-съдистична фаза, докато от друга страна, свръхазът започва да се проявява, докатовъпросните фази все още са доминиращи, което обяснява садистичната му суровост.

...Крехкото его може да се защитава от един толкова заплашителен свръхаза единствено чрез много силно изтласкване. Тъй като едиповите тенденции се изразяват предимно под формата на анални и орални импулси, въпросът за това коя от фиксациите ще има превес в Едиповото развитие зависи преди всичко от степента на изтласкване, която се постига на този ранен етап. Другата основна причина, поради която пряката връзка между предгениталната фаза на развитие и чувството на вина играе толкова важна роля, е фактът, че оралните и аналните забрани, прототипите на всички по-късни фрустрации в живота, символизират наказание и предизвикват страх...

... егото е много слабо развито, когато настъпва зараждането на едиповите тенденции и неизбежното сексуално любопитство... Все още недоразвито в интелектуално отношение, то е изложено на непрестанен поток от проблеми и въпроси. Най-горчивото разочарование, което откриваме в несъзнаваното, се корени в този импулс за търсене на отговори, останал неудовлетворен, тъй като е полусъзнаван. Дори да беше съзнаван, той не би могъл да бъде изразен с думи. Детето се чувства още по-огорчено, защото не може да разбира думи и реч. Ясно е, че първите му въпроси се зараждап далеч по-рано от първите му опити за разбиране на реч.

Когато бъдат анализирани, и двете разочарования пораждат неимоверно силна амраза. ... те са причината за многобройни задръжки на импулса за познание: например неспособността да се заучават чужди езици и омразата към тези, които ги говорят. В тях се съдържа причината и за някои съвсем преки нарушения на речта и говора....

Ранното усещане за незнание ... ... се свързва с чувствата за неспособност или импотентност, които много скоро се пораждат от Едиповата ситуация. ... И при двата пола кастрационният комплекс се подсилва от чувството за неосведоменост.

Ранната връзка между импулса за познание и садизма играе важна роля за цялостното душевно развитие. Този нагон, разбуден от пробиващите си път едипови тенденции, се насочва първоначално към тялото на майката, което се възприема като арената на всичи сексуални процеси. Детето все още е водено от анално-садистичната позиция на либидото, която го подтиква към стремеж за присвояване на съдържанието на майчиното тяло. Нагонът за познание и желанието за притежание на съвсем ранен етап се отнасят взаимосвързани и отнасящи се пряко към чувството на вина, породено от неизежния едипов конфликт. Тази... връзка ни отвежда във фаза на развитие, осъществяваща се и при двата пола... Тя се състои в много ранна идентификация с майката.

... ще изследвам връзката й с предишната фаза, характерна и за двата пола.

В ранния анално-садистичен етап детето преживява втората си жестока травма, която подсилва стремежа му към откъсване от майката.Майката ограничава оралните си желания и при това се опитва да се намесва в аналните му удоволствия. Изглежда през този период аналните забрани се сливат със садистичните тенденции. Детето изпитва желание да притежава фекалиите на майката, до които може да достигне, като разреже тялото й и проникне в него, унищожи го и го погълне. Подвластно на влиянието на  гениталните си импулси, момчето започва да се отнася към майка си като към любовен обект. Но садистичните импулси действат енергично и омразата, породена от ранните фрустрации, се противопоставя ожесточено на обектната любов на генитално равнище. Още по-голяма пречка за любовта му е ужасът от кастрация от страна на бащата, породен от едиповите импулси. Преодоляването на този страх определя до каква степен детето се е приближило до гениталната позиция. Силата на орално и анално-садистичните фиксации се оказват важен фактор. Тя определя степента на омраза, която момичето изпитва към майка си, която на свой ред му пречи повече или по-малко да поддържа пложителна връзка с нея. Садистичните фиксации играят решаваща роля за формирането на свръхаза... Колкото по-жесток е свръхаза, толкова по-ужасяващ изглежда бащата в ролята на кастратор и още по-болезнено е бягството на детето от гениталните импулси към садистичната фаза, която на този ранен етап определя характера на едиповите тенденции...

И така, достигаме до етапа на развитие, за който съм говорила преди като за „женската фаза”. Базата му е анално-садистичното ниво, на което се придава ново значение, защото фекалиите се приравняват с очакваното дете и желанието да се отнема от майката се простира и върху въпросното дете, не само върху фекалиите. Можем да разграничим две взаимнопреплитащи се цели. Едната е насочена към желанието за деца, дакато другата е мотивирана от ревността към бъдещи братя и сестри, чиято поява вече се очаква, и желанието е те да бъдат унищожени още в утробата на майката. Третият обект на орално-садистичните тенденции на момчето, насочени към утробата на майката, е пенисът на бащата.

Както при кастрационния комплекс на момичетата, така и при „женския комплекс” на момчетата в основата стои неосъщественото желание за специален орган. Тенденциите за кражба и унищожение са свързани с органите за зачеване, бременност и раждане, които според момчето се намират в майката... и се възприемат като органи на отзивчивостта и щедростта още от времето, когато либидната позиция е все още изцяло орална.

Момчето се страхува от наказание заради разрушаване тялото на майката... Момчето се страхува, че тялото му ще бъде осакатено, рзчленено и освен всичко друго, кастрирано.... В ранния период на развитие майката, която отнася фекалиите на детето, символизира майка, която е готова да разчлени и кастрира детето си. Тя прокарва пътя към кастрационния комплекс не само чрез аналните забрани – по отношение на психическата реалност тя вече се явява кастратор.

Този ужас от майката е завладяващ, защото е свързан и със силен страх от кастрация от страна на бащата. Разрушителните тенденции, чийто обект е утробата, са насочени с цялата си орална и анално-садистична настървеност и срещу пениса на бащата, за който се предполага, че също се намира там. Именно върху пениса се гради ужасът от кастрацияот страна на бащата на този етап от развитието. Женската фаза се характеризира със страх, пряко свързан с утробата на майката и пениса на бащата, като този страх подчинява момчето на господството на Свръхаза, който поглъща, разчленява и кастрира и е образуван от образите на майката и бащата едновременно.

...Колкото по-силни са содистичните фиксации, толкова по-пълно идентификацията на момчето с майка му съответства на отношението на съперничество спрямо жените, при което се наблюдава неразривно смесване на завист и омраза – въз основа на неудовлетворено желание да има дете, момченцето се чувства непълноценно и маловажно в сравнение с майката.

... защо женският комплекс при мъжете е толкова по-неясен и неразгадаем от кастрационния комплекс при жените...

Преплитането на желанието да има дете с импулса за познание позволява на момчето да реализира изместване в посока на интелектуалното развитие. Чувството му за малоценност се притъпява и свръхкомпенсира от усещането за превъзходство, което извлича от притежаването на пенис – нещо, което дори момиетата му признават....

Тенденцията за прекалена проява на агресия, която се наблюдава изключително често при момчетата, произтича от комплекса спрямо женското. Тя е придружена от пренебрежително отношение... Отчасти съвпада с бунта (породен от страха от кастрация) на момчето срещу женската роля и се корени в смразяващия страх от майката, която то се опитва да ограби – да й отнеме пениса на бащата, децата й и женските полови органи. Тази прекалена агресия се свързва с удоволствието от атаката, което води началото си от пряката генитална ѝеѝдипова ситуация, но представлява далеч по-асоциална част в развитието на характера. Ето защо съперничеството на мъжа с жените има далеч по-асоциална природа, отколкото съперничеството му с други мъже, тъй като последното се задейства с и по време на гениталната фаза. Ако... идентификацията с майката се основаванапо-стабилно установена генитална позиция, връзките с жените ще имат положителен характер и желанието да има дете, съпътствано от компонента на женското начало, които играят значима роля в работата на мъжа, ще намерят по-благоприятни възможности за реализация.

И при двата пола едни от основните причини за неспособността за работа са страхът и чувството за вина, свързани с фазата на женското... ...В развитиетона момчето женската фаза е последвана от продължителна борба между предгениталните и гениталните позиции на либидото. Тази борба в най-върховния си момент, между третата и петата година, се разпознава като Едипов конфликт. Страхът, породен от женската фаза, връща момчето към идентификация с бащата. Но този стимул сам по себе си на предлага твърда основа за гениталните позиции, тъй като води до потискане и свръхкомпенсация на анално-садистичните нагони, а не до тяхното преодоляване. ... достигането до пълна потентност... зависят частично от благоприятното развитие в женската фаза.

Сега ще се насоча към развитието на момичетата. В резултат на отбиването момиченцето се е отвърнало от майката, към което е било подтикнато от наложените му анални забрани. Гениталната фаза започва да оказва своето влияние върху психичното му развитие.

Напълно съм съгласна с твърдението на Хелене Дойч, според които гениталното развитие на жената достига завършека си с успешното заместване на оралното либидо с гениталното. ... оралната, поемаща насоченост на гениталното оказва решаващо влияние за обръщането на момичето към бащата.

Освен способността на гениталните органи да поемат – качество, което се задейства от желанието за нови източници на удоволствие, допълнителен способстващ фактор за ориентиране на момиченцето към бащата в периода на ранно задвижване на едиповите импулси, се явява завистта и омразата към майката, която притежава пениса на бащата. Бащините ласки се възприеат на този етап като прелъстяване и се преживяват като „привличане към противоположния пол”.

При момичетата идентификацията с майката е пряк резултат от едиповите импулси – цялата вътрешна борба на момчето, предизвикана от страховете му от кастрация, липсва при момичетата. И при момчетата и при момичетата обаче тази идентификация съвпада с анално-садистичните тенденции за ограбване и унищожение на майката. Ако идентификацията с майката настъпи във фаза, в която преобладават орално и анално-садистичните тенденции, ужасът от примитивен майчински свръхаз ще доведе до изтласкване и фиксация на тази фаза и ще наруши по-нататъшното генитално развитие. Страхът от майката също принуждава момичето да престане да се идентифицира с нея и да се насочи към бащата.

Импулсът за познание на момичето се възбужда от Едиповия комплекс. В резултат то открива, че му липсва пенис. То усеща тази липса като допълнителна причина да мрази майка си, като паралелно с това чувството му за вина го кара да възприема това като наказание.... Според Фройд липсата напенис предизвиква пренасочването към бащата. Моите наблюдения показват обаче, че разкриването на тази липса служи само като подсилващо средство в тази насока, то настъпва на много раен етап от развитието на Едиповия конфликт, а завистта към пениса следва желанието за дете, с което тази завист бива заместена на един по-късен етап. В моето виждане лишаването от гърдата е най-фундаменталната причина за пренасочването към бащата.

Идентификацията с бащата е далеч по-малко наситена със страхове, отколкото тази с майката. Чувството за вина към майката предразполага към свръхкомпенсация чрез нововъзродило се чувство на лбов към нея. На това чувство на обич се противопоставя кастрационния комплекс и омразата към майката, породила се в по-ранни фази и правят немислимо мъжкото отношение. Омразата и съперничеството с майката водят още веднъж до отказ от идентификация с бащатаи възприемането му като обект, който трябва да бъде обичан и да обича.

Отношението на момичето към майката определя връзката му с бащата като едновременно положителна и отрицателна. Преживяната фрустрация по отношение на бащата се корени в разочарованието вече преживяно по отношение на майката. Омразата и завистта към майката осигуряват допълнителни мотиви за симното желание да се притежава бащата. Ако садистичните фиксации останат преобладаващи, тази омраза и свръхкомпенсацията й оставят видим ефект върху връзката на жената с мъжете. От друга страна, при една положителна връзка с майката, основана на гениталните позиции, жената е не само по-освободена от чувство на вина към децата си, но и далеч по-мотивирана да обича съпруга си, тъй като за нея той представлява едновременно майката, която осигурява всичко желано и обичаното дете...

Възхищението от бащата, което изпитва момичето, действително е разколебано от Едиповата фрустрация, но ако не бъде преобразено в омраза, съставлява една от най-типичните характеристики на връзката на жената с мъжете. На един по-късен етап, когато се постигне пълно задоволяване на любовните импулси, към възхищението се прибавя благодарност, произтичаща от дълго насъбраните лишения. Тази благодарност се изразява в по-голямата женска способност за пълно и продължително отдаване на обекта на обичта, най-вече на „първата любов”.

Развитието на момиченцето може да бъде значително накърнено по следния начин: докато момчето наистина притежава пенис, с който може да влезе в реално съревнование с бащата, момичето изпитва само незадоволено желание за майчинство..., за което има неясна... представа.

Но не само тази несигурност помрачава надеждите му за бъдещо майчинство. Тя отслабва поради страха и чувството за вина, които могат сериозно и трайно да увредят способността на жената да бъде майка. Поради разрушителните тенденции, насочени някога към тялото на майката (или някои от неговите органи) и срещу децата в утробата й, момичето очаква възмездие под формата на унищожаване на собствената му способност за майчинство или на органите, свързани с тази функция, както и на бъдещите си деца...

Твърде е вероятно този дълбок страх от разрушаване ан вътрешните органи да бъде психическата причина за по-голямата податливост на жените в сравнение с мъжете към конверсивна хистерия и органични заболявания.

Именно тези страхове и чувството за вина са главната причина за изтласкване на гордостта и радостта от женската роля... Това изтласкване води до обезценяване на способността за майчинство, която първоначално е високо ценена...

Силно развитото чувство на страх относно превръщането й в жена е аналогично на момчешкия ужас от кастрация. Тези страхове безспорно допринасят за преустановяването на Едиповите й импулси. Пътят на развитие на страха от кастрация при момчето, свързан с притежаването на пенис, е търде различен. В сравнение със страховете на момичето по отношение на вътрешните органи, с които то е бегло запознато, страхът, който изпитва момчето е далеч по-остър. Освен това изключително важно се оказва, че страховете на момчето се определят от бащинския Свръхаз, а на момичето от майчинския.

Според Фройд свръхазът на момичето се развива по начин, различен от този на момчето. Непрекъснато се откриват нови потвърждения на факта, че ревността играе далеч по-голяма роля в живота на жените, отколкото на въжете, тъй като черпи сили от грешно насочена завист към мъжа, заради пениса му. От друга страна, жените имат изключителна способност, която се основава не само на процесите на свръхкомпенсация, да пренебрегват собствените си желания и да се отдават самопожертвователно на реализирането на етични и социални цели.... За да можем да разберем как чувствата, проявявани от жените, се простират от дребнавата ревност до обичливата топлота, граничеща със самозабрава, трябва да вземем предвид особените условия на формиране на женския Свръхаз. Още от времето на ранната си идентификация с майката, за която е характерно преобладаването на анално-садистични импулси, момиченцето се изпълва с ревност и омраза и в него, по подобие на майчиния образ, се формира един жесток свръхаз. Свръхазът, оформен по същото време, но въз основа на идентификация с бащата, може също така да бъде заплашителен и да предизвиква страхове, но никога не достига дълбочините, типични за свръхаза, оформен на базата на идентификация с майката.

Колкото повече се стабилизира идентификацията с майката по време на гениталната фаза, толкова по-силно се развива всеотдайната топлота, имитираща идеала на раздаващата се майка. Поожителното отношение зависи от степента, в която майчиният идеал носи белезите на предгениталната или на гениталната фаза.  Когато обаче става въпрос за прехвърляне на емоционалните състояния в социални и друг вид дейности, изглежда се задейства идеализираният образ набащата като база за Свръхаза. Дълбокото възхищение на момичето към гениталната активност на бащата води до образуването на бащински Свръхаз, което започва преди оформянето на същинските цели на момичето, които то никога не може напълно да осъществи. Ако благодарение на определени фактори в развитието му инициативата за постигането на тези цели е достатъчно силна и поради невъзможността за тяхното реализиране то удвоява усилията си и ги комбинира със способността за самопожертвование, извлечена от майчинския Свръхаз, жената се превръща в определени случаи в изключително способна личност с интуитивни дарби или таланти в определени насоки.

Момчето също извлича от женската фаза майчински свръхаз, което го кара, подобно на момичето, да осъществява както жестоки и примитивни, така и положително идентификации. Но то бързо преминава през тази фаза..., за да се обърне отново към идентификацията с бащата... То също си създава идеализиран образ, по чийто модел претворява себе си, но тъй като момчето е „сътворено по подобие” на идеала си, то той се оказва не толкова непостижим. Тези условия допринасят за по-задълбочената творческа работа, към която мъжете проявяват обективен подход.

Ужасът от нараняване на женствеността упражнява симно влияние върху развитието на кастрационния комплекс на момичето, което го принуждава да надценява липсващия му пенис...

В тази връзка трябва да спомена важността на ранни преживявания в детството за по-нататъшното сексуално развитие. В статията си... през 1924 година, отбелязах , че наблюдаването на сношение на по-късен етап от развитието има травмиращ характер, докато ако се случи в съвсем ранна възраст, то се фиксира и се превръща в част от сексуалното развитие. Трябва да отбележим, че фиксация от такъв тип е определяща не само за въпросната фаза на развитие, но влияе силно и на изгаждащия се Свръхаз и може да наруши по-нататъшното му развитие. Колкото по-цялостно изграден и оформен на гениталния етап се окаже Свръхазът, толкова по-слабо проявени са садистичните идентификации в структурата му и толкова по-сигурно е, че ще се оформи етична личност с богати възможности за душевно здраве.

Има още едно типично и изключително влиятелно преживяване в ранното детство.... Имам предвид сексуалните взаимоотношения между малките деца, между братчета и сестричате или другарчета по игра, които представляват много разнообразни дейности: гледане, докосване, съвместно екскретиране, фелацио, кунилингус и често преки опити за сношение. Те са дълбоко изтласкани и са инвестирани в силно развито чувство за вина. Тези чувства се дължат предимно на факта, че обичаният обект, избран од натиска на емоциите, свързани с Едиповия конфликт, се възприема като заместител на бащата или на майката, или и на двамата. Тези привидно незначителни взаимоотношения, през които всяко дете преминава, водено от Едиповото развитие, имат характера на осъществена Едипова връзка и оказват решаващо влияние за оформянето на Едиповия комплекс, за откъсването на субекта от този комплекс и по-късните му сексуални връзки. Освен това, преживявания от тои род се превръщат във важни фиксации от развитието на свръхаза. Вследствие на необходимостта от наказание и принудата за повторение, тези преживявания карат детето да се подлага на сексуални травми. По този въпрос най-добре да се разгледат опстановките на Абрахам, който доказва, че преживяването на сексуални травми е естествена част от сексуалното развитие на детето...