Преходни обекти и преходни явления, Д. Уиникът

Въведение:

След раждането си бебетата са склонни да използват части от тялото си като стимул на оралната еротогенна зона. Няколко месеца по-късно бебетата и от двата пола започват да играят с кукли и повечето майки позволяват на бебетата си да се пристрастят към даден специален обект.
Между тези две групи явления, които са отделени от определен времеви интервал има връзка и може да бъде полезно да се изследва развитието от едното към другото състояние, което може да направи възможно използването на важен клиничен материал, който до сега е пренебрегван.

Първото притежание:

Модели, които бебетата показват спрямо своите не-аз притежания:

Събитията започват с първо-в-устата действия, които в края на краищата водят до привързаност към мечето, куклата или някаква друга играчка. Ясно е, че тук, освен оралната възбуда и удовлетворение (въпреки че това може да бъде основата на всичко останало) е от значение и нещо друго. Могат да бъдат изследвани и много други неща. Сред тях са:
1) естеството на обекта;
2) способността на бебето да разпознава обекта като "Не-аз";
3) мястото на обекта - вън, вътре, на границата;
4) способността на бебето да създава, измисля, изобретява, произвежда обект;
5) началото на обектно отношение на обич.

Winnicott въвежда термините "преходен обект" и "преходен феномен", за да обозначи междинната зона на опит, която се намира между палеца на детето и неговото мече, между оралния еротизъм и истинското обектно отношение, между първичната творческа дейност и проекцията на онова, което вече е било интроектирано, между първичното неосъзнаване на това, че си задължен и признанието, че си задължен (кажи: "Та!").

По тази дефиниция, бълбукането на бебето или начинът, по който детето преговаря репертоара си от песни и тонове, докато се подготвя за сън, влизат в непосредствената зона на преходните феномени, заедно с използването на обектите, които не са част от тялото на бебето и все пак не се разпознават напълно като нещо, което принадлежи на външната действителност.


НЕАДЕКВАТНОСТ НА ОБИЧАЙНОТО ИЗЯВЛЕНИЕ

Общоприето е, че изявлението на човешката природа от гледна точка на междуличностните отношения не е достатъчно добро, когато въображаемото усъвършенстване на функциите и цялата фантазия, както съзнаваната, така и несъзнаваната, включително и изтласканото несъзнавано, е позволено.

Има още един начин да се опишат хората. За всеки индивид, достигнал стадия да бъде отделна единица с ограничителна мембрана и външна и вътрешна част, може да се каже, че този индивид има вътрешна реалност, вътрешен свят, който може да бъде богат или беден и може да бъде в покой или в състояние на война. Това помага, но достатъчно ли е то?
Според мен, ако има потребност от двойно изявление, има нужда и от тройно; третата част от живота на човешкото същество, част, която не можем да пренебрегнем, представлява една междинна зона на преживяане, за което допринасят и вътрешната реалност, и външният живот. Това е зона, която не подлежи на предизвикателства, тъй като от нейно име не се заявяват никакви претенции, освен че тя трябва да съществува като място за почивка за индивида, ангажиран в постоянната човешка задача да държи отделени и все пак свързани вътрешният и външният свят.
Обичайно е да се обръщаме към "отчитането на реалността" и ясно да разграничаваме възприятието (apperception) и възприемането (perception). Тук аз казвам, че между неспособността на бебето да разпознава и приема реалността и нарастващата му способност да го прави има междинно състояние. Поради това аз изследвам субстанцията на илюзията, която се позволява на бебето и която в живота на възрастния е присъща на изкуството и религията и все пак се превръща в официален знак на лудостта, когато възрастният налага твърде силно претенциите си над доверчивостта на останалите, като ги насилва да признаят, че споделят една илюзия, която не е тяхна собствена.
Ние може да споделяме уважение към илюзорните преживявания и, ако желаем, можем да се събираме и да формираме групи въз основа на приликите в нашите илюзорни преживявания. Това е естествен начин на групиране сред човешките същества.
...В това есе аз се занимавам с първиге притежания и с междинната зона между субективното и онова, което се възприема обективно.


РАЗВИТИЕ НА ЛИЧЕН МОДЕЛ

Как детето се справя с истинските "не-аз" обекти? Рано или късно, обектите други-освен-мен влизат в личния модел. До известна степен тези обекти представляват гърдата, но това не е предмета на обсъждане.
При някои бебета палецът се поставя в устата, докато останалите пръсти извършват гальовни движения. Тогава устата е активна по отношение на палеца, но не и по отношение на пръстите. Пръстите, които галят горната устна или някаква друга част, могат да станат или не по-важна част от палеца, който ангажира устата. Нещо повече, това галещо движение може да бъде открито и самостоятелно. Автоеротичното преживяване на сукане на палеца може да се усложни до следното:
- сукане на пелената;
- парче плат;
- бебето събира вълна и се гали с нея;
- мърмори, пръцка с уста и т.н.

Може да се предположи, че мисленето или фантазирането се свързва с тези функционални преживявания.
Всички тези неща аз наричам "преходни феномени".
Има преходни феномени, които стават важни тогава, когато детето се готви за сън и представляват защита срещу тревожността, особено срещу депресивната тревожност.
"Преходен обект" - мек обект, който бебето намира и използва. Този обект продължава да бъде важен дълго време. Родителят опознава стойността му и го носи при пътуване. Майката позволява той да се изцапа, за да настъпи прекъсване в континуитета, което може да разруши смисъла и стойността, която този предмет има за бебето.
Моделът на преходните феномени започва на около 4-6-8-12 месеца. Моделите, положени в бебешка възраст могат да продължат и в детството, така че първоначалният мек обект да продължи да бъде абсолютно необходим в моменти на наслада или депресия. Когато детето е здраво, постепенно обхватът на интересите му се разширява и този разшилен интерес се поддържа дори и когато депресивната тревожност е наблизо. Потребността от специфичен обект или поведенчески модел, започнал много рано в детството, може да се появи отново в по-късна възраст, когато детето е застрашено от депривация.
Когато детето започне да организира звуците, може да се появи "дума", която да означава преходния обект.
Понякога няма друг преходен обект, освен самата майка.


ОБОБЩЕНИЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ КАЧЕСТВА В ОТНОШЕНИЕТО

1. Бебето предявява права над предмета и ние ги приемаме. Все пак някаква отмяна на омнипотентността е налице от самото начало.
2. Детето нежно прегръща обекта, обича го и го осакатява.
3. Обектът не бива да се сменя, освен ако бебето не го смени.
4. Обектът трябва да преживее инстинктивната любов и омраза, както и чистата агресия.
5. Обектът трябва да изглежда на бебето така, сякаш му дава топлина, да може да се движи, да има тъкан или да прави нещо, което създава впечатлението, че той има собствен живот или обективна реалност.
6. От наша гледна точка той идва отвън, но това не е така от гледна точка на бебето. Обектът не идва и отвътре, той не е халюцинация.
7. Съдбата му е постепенно да бъде отделен, така че с годините не толкова да бъде забравен, колкото да се отстрани. При здравото дете преходният обект не отива "вътре", не се забравя и по него детето не тъгува. Той губи смисъла си и преминава в културното поле.


ВРЪЗКАТА НА ПРЕХОДНИЯ ОБЕКТ СЪС СИМВОЛИЗМА

Парчето пелена е символ на някакъв частичен обект (напр. гърдата).

Клинично описание на преходен обект:

1. Теоретично изследване:
- преходният обект олицетворява гърдата или обекта на първото отношение;
- преходният обект предхожда установеното отчитане на реалността;
- по отношение на преходния обект детето преминава през (магически) омнипотентен контрол към контрол чрез манипулация (вкл. мускулен еротизъм и удоволствие от координацията);
- преходният обект може постепенно да се развие във фетиш;
5. преходният обект може, поради анална еротична организация, да представлява изпражненията.

2. Връзка с вътрешния обект
Преходният обект не е вътрешен обект, той е притежание. Но за бебето той не е и външен обект. Бебето може да използва своя преходен обект тогава, когато вътрешният обект не е преследващ и е достатъчно добър. Но този вътрешен обект зависи от външния. Злината или провалът на последния води до смърт или до преследващи качества във вътрешния обект.
Когато външният обект непрекъснато се проваля, вътрешният обект губи значението си и тогава преходният обект става безсмислен. Поради това преходният обект може индиректно да представлява външния обект (през вътрешния).
Преходните обекти не подлежат на магически контрол подобно на вътрешните обекти, нито са вън от всякакъв контрол, както е истинската майка.

3. Илюзия - разочарование
Няма възможност едно бебе да измине пътя от принципа на удоволствието към принципа на реалността или към и отвъд първичната идентификация, ако няма достатъчно добра майка. Достатъчно добрата майка е тази, която активно се адаптира към потребностите на бебето, активна адаптация, която постепенно намалява, според нарастващата способност на бебето да толерира провала в адаптацията и последващата от това фрустрация.
Достатъчно добрата майка започва с почти пълна адаптация към нуждите на бебето си и с времето се адаптира все по-непълно според нарастващата способност на бебето да се справя с провала й.
Способностите на бебето да се справи с провала на майката са следните:
1. Често повтарящото се преживяване на бебето, че фрустрацията е ограничена във времето. Това време в началото трябва да е кратко.
2. Нарастващото чувство за процес.
3. Наченките на психична дейност.
4. Използването на авто-еротично удовлетворение.
5. Спомените, повторното оживяване, фантазиите, сънуването; интегрирането на миналото, настоящето и бъдещето.

Ако всичко върви добре, бебето постепенно започва да печели от преживяването на фрустрация, тъй като непълната адаптация към потребностите му прави обектите истински, т.е. мразени и обичани. Последствието от това е, че ако всичко върви добре, бебето може да се смути от твърде добрата адаптация към потребностите му, която продължава прекалено дълго, не намалява по естествен начин, тъй като добрата адаптация прилича на магия и обектът, който се държи съвършено не е с нищо по-добър от една халюцинация. Въпреки това, в началото адаптацията трябва да бъде почти точна и, ако това не е така, за бебето е почти невъзможно да започне да развива способността да встъпва в отношения с външната действителност или дори да формира концепция за външната реалност.


ИЛЮЗИЯТА И СТОЙНОСТТА НА ИЛЮЗИЯТА

В началото майката, чрез почти 100% адаптация към бебето му дава възможност за илюзията, че гърдата й е част от него. Тя сякаш е под магически контрол. Същото може да се каже от гледна точка на грижите за бебето изобщо, в тихите периоди между възбудата. Омнипотентността е почти факт на преживяването. Задачата на майката е в края на краищата да разочарова детето, но тя няма надеждата, че ще успее, освен ако в началото не е могла да предостави достатъчно възможности за илюзии. Иначе казано, гърдата отново и отново се създава от бебето от неговата способност да обича или (може да се каже) от нужда. В бебето се развива субективен феномен, който наричаме майчина гърда (в това се включва цялата техника на майчинство). Майката разполага действителната гърда точно там, където бебето е готово да я създаде и в подходящия момент.
Поради това, още с раждането човешкото същество се занимава с проблема за отношенията между онова, което е обективно възприето и онова, което се измисля субективно и в решението на този проблем няма здраве за онова човешко същество, което не е било подхванато добре от майка си.
Непосредствената област, към която правя препратка е областта, предоставена на бебето между първичното творчество и обективното възприятие, основано на отчитането на реалността. Преходните феномени представляват ранните стадии на използване на илюзията, без които за човешкото същество няма смисъл в идеята за отношението с обект, който се възприема от останалите като външен по отношение на този обект.


БЕБЕ илюзия МАЙКА

(фиг. 1)

Идеята, илюстрирана с фиг. 1 е следната: в някакъв момент рано в развитието на всеки човешки индивид бебето, в определена среда, предоставена от майката може да измисли идеята за нещо, което би отговорило на нарастващата потребност, която възниква поради инстинктивното напрежение. В началото не може да се каже, че бебето знае какво трябва да се създаде. В този момент от времето майката представя себе си. В обичайния случай, тя предоставя гърдата си и потенциалното си желание да храни. Адаптацията на майката към потребностите на бебето, когато тя е достатъчно добра, дава на бебето илюзията, че съществува външна реалност, която отговаря на собствената способност на бебето да създава. С други думи, има припокриване на онова, което предоставя майката и онова, което детето е в състояние да измисли. За наблюдателя детето възприема онова, което майката действително представя, но това не е цялата истина. Бебето възприема гърдата само дотолкова, доколкото една гърда би могла да бъде създадена точно там и тогава. Между майката и бебето няма взаимен обмен. Психологически, бебето взима от една гърда, която е част от него, а майката дава на едно бебе, което е част от нея. В психологията идеята за взаимния обмен се основава на една илюзия.

БЕБЕ преходен обект МАЙКА

(фиг. 2)

На фиг. 2 се придава форма на областта на илюзия, за да илюстрирам онова, което аз считам за основна функция на преходния обект и преходния феномен. Преходният обект и преходните феномени стартират всяко човешко създание с онова, което винаги ще бъде важно за тях, т.е. неутрална област на преживяване, към която няма да бъде отправено предизвикателство.
За преходния обект може да се каже, че е въпрос на споразумение между нас и бебето ние никога да не задаваме въпроса: "Ти ли измисли това или то ти беше предоставено отвън?" Важното е, че по този въпрос не се очаква решение. Въпросът не бива да бъде формулиран.
Този проблем, който в началото остава скрит за човешкото бебе, постепенно се превръща в очевиден проблем, поради факта, че основната задача на майката (след това да предостави възможност за илюзия) е да разочарова. Това е задачата както на родителите, така и на възпитателите. Ако нещата вървят добре, в този постепенен процес на разочарование се подготвя сцената за фрустрациите, които ние обединяваме под думата "отбиване"; но трябва да помним, че когато говорим за явления, които се групират около отбиването, ние приемаме подлежащите процеси, процесите, чрез които се предоставя възможност за илюзия и постепенно разочарование. Ако процесът илюзия-разочарование се е изкривил, детето не може да достигне до такова нормално нещо като отбиването, нито до реакция спрямо отбиването и тогава е абсурдно изобщо да се позоваваме на отбиването. Простото прекратяване на храненето от гърдата не представлява отбиване.
Можем да видим огромното значение на отбиването в случая с нормалното дете. Когато станем свидетели на комплексната реакция, която е включена у дадено дете от процеса на отбиване, ние знаем, че при това дете това е могло да се случи, тъй като процесът илюзия-разочарование е бил проведен така добре, че можем да го пренебрегнем, когато обсъждаме действителното отбиване.

РАЗВИТИЕ НА ТЕОРИЯТА ЗА ИЛЮЗИЯ-РАЗОЧАРОВАНИЕ

Тук допускаме, че задачата по приемане на реалността никога не е завършена окончателно, че нито едно човешко същество не е освободено от напрежението на отношенията с вътрешната и външната реалност и че от това напрежение се предоставя една межинна област на преживяване, която не подлежи на предизвикателства (изкуства, религия и т.н.). Тази междинна област е в пряк континуитет с областта на игра на малкото дете, което се "изгубва" в играта.
В ранното детство тази междинна зона е необходима за инициацията на отношението между детето и думата и става възможна поради достатъчно доброто майчинство в критичната ранна фаза. Съществено за всичко това е последователността (във времето) на външното емоционално обкръжение и на конкретните елементи в психичното обкръжение като преходния обект или обекти.
Преходните феномени са позволени на бебето поради интуитивното признаване на напрежението, присъщо на обективното възприятие от страна на родителите и ние не отправяме предизвикателства към детето относно суубективността или обективността само там, където има преходен обект.
Ако един възрастен предявява претенции да приемем обективността на неговите субективни явления, ние проследяваме или диагностицираме лудост. Ако възрастният може да се наслаждава на личната междинна област, без да предявява претенции, тогава можем да признаем собствените си междинни области и сме доволни да открием припокриване, т.е. съвместно преживяване между членове на творческа, религиозна или философска група.
Според Winnicott преходните феномени са здравословни и универсални. Преходният обект е нещо, което се създава от бебето и в същото време се осигурява от обкръжението.


ОБОБЩЕНИЕ

- изследват се преживяванията на здравото кърмаче по отношение на първите му притежания;
- тези първи притежания се свързват с автоеротичните явления и сукането на юмруците и пръстите, както и с първите меки играчки;
- първите притежания се свързват както с външните обекти (майчината гърда), така и с вътрешните обекти (магическата интроектирана гърда), но се различава и от двете;
- преходните обекти и явления принадлежат към света на илюзиите.