По З. Фройд, М. Клайн, Изготвено от Майя Младенова, НБУ
В края на 18-ти век е отхвърлено едно от вярванията за сексуалнастта, а именно, че тя се разгръща едва след настъпването на пубертета, а до този момент децата не изпитват сексуални желания. Наблюденията на Фройд и други изследователи от неговото време разкриват, че интересът на децата към удоволствието, извикано от тялото, желанието им да притежават богатствата и въможностите на родителите, както и любопитството им към връзката на майката и бащата, датират от самото начало на техния живот.
Фройд отива още по-далеч в проучванията и теоретичните си изследвания като проследява развитието на детската сексуалност от раждането и излага идеята, че сексуалността, нейното практикуване и овладяване стои в основата на психоемоционалното развитие на човек, а неблагополучията в тази задача имат сериозни последици не само за способността ни да извличаме удоволствие от своята сексуалност в годините на зрелостта си, но и за образуването на много от невротичните симптоми, както и за формирането на личността. За Фройд способността на човек да работи, обича и играе, които са признак на добро емоционално здраве, водят началото си от начина, по който се канализира и развива детската сексуалност.
В „Теория на инстинктите” (1926г.) Фройд въвежда понятията „инстинкт“ и „нагон“. Според тази теория инстинктът е „унаследена психична формация”, докато нагонът Фройд определя като „явление на границата между психичното и телесното”. Източник на нагона е телесна възбуда в определена част на тялото, който е намерил психично представителство (съзнавано или несъзнавано). Фройд въвежда либидото и агресията като нагони, които са свързани не със себеохранителната функция на индивида, а с възпроизводството. Всеки един от тези нагони има обект, цел и сила.
Либидото е описано като порив към близост, интимност, обич и секс. То представлява енергия, която субектът влага в своя обект. Субектът може да избере да вложи либидото и в себе си (нарцисизъм).
Фройд описва връзката между преживяването на удоволствие и различните ерогенни зони (уста, анална област, гениталии), които имат първостепенна важност в даден период от развитието на детето и описва оралната, аналната и гениталната сексуалност, които се разгръщат последователно във връзка с развитийните задачи и интереса на бебето към дразненето на устата, тренирането в хигиенни навици и раздразнението на аналната област във връзка с това, откриването на гениталиите и удоволствието, което децата откриват при докосването им.
„Смученето (Ludeln, Lutschen), което се появява още при новороденото и може да продължи до зряла възраст или да се запази през целия живот, се състои в ритмично повтаряно смучещо докосване с устата (устните), което няма за цел приемането на храна. Като обект на смученето се използуват част от самите устни, езикът и всяко друго място от кожата, което може да бъде достигнато, дори големият палец на крака. Появяващият се при това стремеж към хващане се изразява посредством едновременно ритмично подръпване на долната част на ухото, а също така за тази цел може да се използува и част от тялото на друго лице (в повечето случаи ухото). Смученето поглъща цялото внимание и завършва или със сън, или с моторна реакция, наподобяваща оргазъм. Често смученето се съпровожда с масажиращи движения на ръцете по определени чувствителни места на тялото, гърдите, външните гениталии. По този начин много деца преминават от смученето към мастурбирането...
...В обикновения живот смученето често се приравнява към другите прояви на лошо възпитание на детето. Много педиатри и невропатолози са изказали енергични възражения против това мнение, което отчасти се основава на смесване на понятията «сексуално» и «генитално».„[1]
Родителите имат централна роля в подпомагането на детето да овладее своята сексуалност и да канализира либидинозните си импулси и естествения си порив към удоволствие. Тъкмо за това Фройд подчертава, че отричането на съществуването на детската сексуалност и широко разпространеният по това време възглед, че проявите на сексуалност в тази възраст са израз по-скоро на патология, отколкото нещо естествено, допринася за формирането на невротични симптоми.
Както Фройд, така и Мелани Клайн, която развива теорията за детската сексуалност и връзката й с формирането на психичната структура, изтъкват значението на майката и бащата, както и на отношенията в двойката и нейната интимност за детското развитие. В семейството сценариите, по които тези теми се разгръщат са въпросите за тялото и телесните части, за разликите между момчета и момичета, за произхода на детето и неговите братя и сестри, за това какво правят мама и татко, когато се уединят в спалнята. Децата въвеждат сексуалностат си чрез удоволствието от мастурбацията, както и чрез начина, по който описват фантазиите си за бъдещето си: „Когато порастна, ще се оженя за мама.“, изолирайки другият родител от връзката му с партньора му.
Фройд описва подтика на детето да притежава родителя от противоположния пол и да отстрани родителя от същия пол, като основен двигател на процеса на изграждане на психичната структура, която осигурява връзката между подтиците на детето (Ид) и реалността - Егото. Той използва историята за мита за Едип като прототип на този вид отношения и предлага термина Едипов комплекс, за да обозначи това специфично отношение.
Едиповите стремления на малкото дете предизвикват фантазиите, че родителят от същия пол, когото то иска да отстрани от пътя си, сега се превръща в застрашаващ обект. Момчето се бои, че ще бъде наказано за желанието си да притежава майката и да отстрани бащата. Възниква фантазията, че бащата ще отмъсти за едиповите стремежи, като го лиши сексуалния му орган – неговия пенис (кастрационна фантазия). Заедно с гнева и желанието да бъде отстранен бащата, малкото момче храни към него и обич и възхищение и така чувствата на гняв биват смекчени от обичта, а преживяванията на детето са двойнствени. Обичта и възхищението тласкат детето да реши едиповия конфликт по посока на идентификация с родителя от същия пол и когато този процес протече относително гладко, тревожностите на едиповия процес биват овладени и детето може да преходи към латентната фаза на развитието си.
Мелани Клайн развива теорията на Фройд като посочва, че едиповата ситуация води началото си далеч по-рано в развитието на малкото дете – края напървата, началото на втората година на детето. Според нея присъствието на третият във връзката родител-дете е осезателно още в самото начало на живота на детето. В статията си „Ранни фази на Едиповия конфликт“ от 1928г. Клайн застъпва тезата, че способността на детето да преработи относително пълноценно Едиповия конфликт и да изгради идентификация с родителя от своя пол зависи от това по какъв начин са били преработени трудностите на по-ранните етапи на детското развитие и доколко тежки са били фрустрациите на детето в оралната, а по-късно и в аналната фаза на развитието. Тя пише:
„Силата на орално-и-анално-садистичните фиксации се оказва важен фактор. Тази сила определя степента на омраза, която момичето изпитва към майка си, която на свой ред му пречи повече или по-малко да поддържа положителна връзка с нея. Садистичните фиксации играят решаваща роля за формирането на свръхаза... Колкото по-жесток е свръхаза, толкова по-ужасяващ изглежда бащата в ролята на кастратор и още по-болезнено е бягството на детето от гениталните импулси към садистичната фаза, която на този ранен етап определя характера на едиповите тенденции... „
„...лишаването от гърдата е най-фундаменталната причина за пренасочването към бащата.“
Клайн проследява връзката на ранните едипови стремежи и развитието на епистемофиличния инстинкт, способността на малкото дете да любопитства и учи като полага, че твърде силните садистични импулси водят до потискане на желанието за проникване, а оттам потискане на стремеж към учене, на развитието на говора и на езиковото развитие и др.
Процесът на преодоляване на тревожностите, събудени от Едиповите стремежи на детето е достатъчно сложен в семействата, в които децата се появяват като плод на любовта на двамата родители, но той е неизмеримо по-сложен и труден, когато семейството, в което детето се отглежда, не е неговото семейство по произход, когато връзката му с детето има временен характер (приемно семейство) и когато детето попада там, след като вече е имало опит, често травматичен, с друга семейна двойка (напр. собственото му биологично семейство).
Неблагополучията в ранните фази на психоемоционалното развитие, които често са част от ранния опит на децата в приемни семейства, усложняват задачите на развитието, които приемните родители трябва да улеснят. Социалните работници, които работят с приемните родители имат нужда да се ориентират в трудностите, които родителите изпитват във връзка с тези задачи.
Илюстрация на Едипова проблематика: Случаят Сара[2]
Двойка идва за консултация по Програма за консултации на деца до петгодишна възраст. Тази услуга предлага кратки консултации - до пет сесии - на родители, обезпокоени за своето бебе или малко дете. Г-н и г-жа С., млада семейна двойка, водеха дъщеря си Сара. Г-жа С. беше дала заявка по телефона и секретарят беше отбелязал, че е напрегната и разстроена и че бърза да разкрие още по телефона всички подробности по случая. Беше му направило впечатление, че родителите жестоко се карат във връзка с проблема на детето.
Сара беше на петнайсет месеца и основният проблем, който родителите посочиха, когато дойдоха при мен, беше, че Сара напълно отказва да бъде отбита. В началото аз си помислих, че нежеланието на детето да бъде отбито в тази възраст изгтлеждаше като малка беда, но мнението ми се промени, когато чух, че Сара почти никога не е била отделяна от майка си, нито през деня, нито през нощта. В сесията имах достатъчно възможности да видя непоносимостта, която това малко момиченце имаше към раздяла и загуба. То не само се беше вкопчило в майка си, но и искаше гърдата на всеки десетина минути. Тя беше прекалено тревожна, за да играе и беше напълно безшумна.
Родителите, особено майката, бяха много тревожни; историята, която разказаха, разкри че г-н С. е човек, който иска да бъде разбиращ и подкрепящ; той каза, че е очаквал съпругата му да е изцяло посветена на бебето за известно време; „Но сега”, поясни той с чувство за наранена гордост, "искам да получа жена си обратно!" Те описаха колко трудно е било г-жа С. и Сара да започнат храненето на гърда и че са получили много помощ и подкрепа от една група за подкрепа в кърменето.
Срещите на тази група все още бяха най-важното събитие в живота на г-жа С. Преобладаващото разбиране там беше "да се изчака, докато бебето е готово да бъде отбито". Но този ден изглеждаше малко вероятно да настъпи при сегашния темп на развитие. С известно удоволствие, което тя вероятно не съзнаваше, г-жа С. разказа подробно съветите, които беше получавала за това как да помогне на Сара да се премести от леглото им и как да насърчи процеса на отбиване, като коментираше колко безнадеждно било това начинание. Всъщност, и аз се почувствах разгромена, както една след друга са били разгромявани баби, лели, съседи, здравни консултанти и лекари. Всички те (според мен) бяха дали чудесни съвети.
Какво ги беше довело тук сега? Струваше ми се, че г-н С. най-накрая се разприказва. Караниците, за които беше намекнато в първото телефонното обаждане, били резултат от раздразнението му. Кавгите излизали от контрол доста бързо; те "обикновено нямали разногласия", но се стигнало до удари и г-жа С. била съсипана от това. Тя ми обясни, колко е искала г-н С. да бъде "умел баща", защото нейният собствен баща отсъствал често от дома и не можел да се кара и да налага дисциплина. Тя искала нещо различно и до сега мислела, че го е намерила в лицето на съпруга си.
За трите сесии, разпределени на интервали през две или три седмици, ми се струваше, че и аз ще се присъединя към шествието на безполезните консултанти, занимавали си с това семейство. Единствената разлика между мен и тях беше, че аз не давах съвети. Бях третирана като човек, който предлагам идееи ( да се сложи Сара в кошарка), които вече са се провалили.
След това, към края на третата сесия, г-н С. избухна. Той неочаквано изпусна нервите си пред мен и ясно каза, че мнението му за мен е лошо. Вътрешно чувствах, че той има право. Как беше станало така, че нямах никаква техника или психоаналитични инструменти, за да се справя с тази ситуация, в която на това малко дете щеше да му се позволява всичко и (ако се съди по нещастното му поведението) в крайна сметка то щеше да бъде и жертвата на последиците? Г-жа С. изглеждаше изненадана и малко напрегната от мощния гневен изблик на съпруга си, но откри, че всъщност тя е съгласна с него. За мое учудване, те се върнаха три седмици по-късно за следващата планирана сесия и докладваха за сериозен напредък. Сара стоеше в стаята си, оставаше в леглото си през нощта, а кърменето беше намаляло значително. В тази, както и в заключителната сесия, видях да се появява едно малко момиченце, което започва да проявява жив интерес към играчките, които бях приготвила за него, а още по-впечатляващо бе това, че тя беше започнала да говори.
[1] Фройд, З., „Детската душа”, издателство Евразия, 1993, стр. 23.
[2] Grier, F., 2004, Oedipus and the couple, Karnac Books.
В края на 18-ти век е отхвърлено едно от вярванията за сексуалнастта, а именно, че тя се разгръща едва след настъпването на пубертета, а до този момент децата не изпитват сексуални желания. Наблюденията на Фройд и други изследователи от неговото време разкриват, че интересът на децата към удоволствието, извикано от тялото, желанието им да притежават богатствата и въможностите на родителите, както и любопитството им към връзката на майката и бащата, датират от самото начало на техния живот.
Фройд отива още по-далеч в проучванията и теоретичните си изследвания като проследява развитието на детската сексуалност от раждането и излага идеята, че сексуалността, нейното практикуване и овладяване стои в основата на психоемоционалното развитие на човек, а неблагополучията в тази задача имат сериозни последици не само за способността ни да извличаме удоволствие от своята сексуалност в годините на зрелостта си, но и за образуването на много от невротичните симптоми, както и за формирането на личността. За Фройд способността на човек да работи, обича и играе, които са признак на добро емоционално здраве, водят началото си от начина, по който се канализира и развива детската сексуалност.
В „Теория на инстинктите” (1926г.) Фройд въвежда понятията „инстинкт“ и „нагон“. Според тази теория инстинктът е „унаследена психична формация”, докато нагонът Фройд определя като „явление на границата между психичното и телесното”. Източник на нагона е телесна възбуда в определена част на тялото, който е намерил психично представителство (съзнавано или несъзнавано). Фройд въвежда либидото и агресията като нагони, които са свързани не със себеохранителната функция на индивида, а с възпроизводството. Всеки един от тези нагони има обект, цел и сила.
Либидото е описано като порив към близост, интимност, обич и секс. То представлява енергия, която субектът влага в своя обект. Субектът може да избере да вложи либидото и в себе си (нарцисизъм).
Фройд описва връзката между преживяването на удоволствие и различните ерогенни зони (уста, анална област, гениталии), които имат първостепенна важност в даден период от развитието на детето и описва оралната, аналната и гениталната сексуалност, които се разгръщат последователно във връзка с развитийните задачи и интереса на бебето към дразненето на устата, тренирането в хигиенни навици и раздразнението на аналната област във връзка с това, откриването на гениталиите и удоволствието, което децата откриват при докосването им.
„Смученето (Ludeln, Lutschen), което се появява още при новороденото и може да продължи до зряла възраст или да се запази през целия живот, се състои в ритмично повтаряно смучещо докосване с устата (устните), което няма за цел приемането на храна. Като обект на смученето се използуват част от самите устни, езикът и всяко друго място от кожата, което може да бъде достигнато, дори големият палец на крака. Появяващият се при това стремеж към хващане се изразява посредством едновременно ритмично подръпване на долната част на ухото, а също така за тази цел може да се използува и част от тялото на друго лице (в повечето случаи ухото). Смученето поглъща цялото внимание и завършва или със сън, или с моторна реакция, наподобяваща оргазъм. Често смученето се съпровожда с масажиращи движения на ръцете по определени чувствителни места на тялото, гърдите, външните гениталии. По този начин много деца преминават от смученето към мастурбирането...
...В обикновения живот смученето често се приравнява към другите прояви на лошо възпитание на детето. Много педиатри и невропатолози са изказали енергични възражения против това мнение, което отчасти се основава на смесване на понятията «сексуално» и «генитално».„[1]
Родителите имат централна роля в подпомагането на детето да овладее своята сексуалност и да канализира либидинозните си импулси и естествения си порив към удоволствие. Тъкмо за това Фройд подчертава, че отричането на съществуването на детската сексуалност и широко разпространеният по това време възглед, че проявите на сексуалност в тази възраст са израз по-скоро на патология, отколкото нещо естествено, допринася за формирането на невротични симптоми.
Както Фройд, така и Мелани Клайн, която развива теорията за детската сексуалност и връзката й с формирането на психичната структура, изтъкват значението на майката и бащата, както и на отношенията в двойката и нейната интимност за детското развитие. В семейството сценариите, по които тези теми се разгръщат са въпросите за тялото и телесните части, за разликите между момчета и момичета, за произхода на детето и неговите братя и сестри, за това какво правят мама и татко, когато се уединят в спалнята. Децата въвеждат сексуалностат си чрез удоволствието от мастурбацията, както и чрез начина, по който описват фантазиите си за бъдещето си: „Когато порастна, ще се оженя за мама.“, изолирайки другият родител от връзката му с партньора му.
Фройд описва подтика на детето да притежава родителя от противоположния пол и да отстрани родителя от същия пол, като основен двигател на процеса на изграждане на психичната структура, която осигурява връзката между подтиците на детето (Ид) и реалността - Егото. Той използва историята за мита за Едип като прототип на този вид отношения и предлага термина Едипов комплекс, за да обозначи това специфично отношение.
Едиповите стремления на малкото дете предизвикват фантазиите, че родителят от същия пол, когото то иска да отстрани от пътя си, сега се превръща в застрашаващ обект. Момчето се бои, че ще бъде наказано за желанието си да притежава майката и да отстрани бащата. Възниква фантазията, че бащата ще отмъсти за едиповите стремежи, като го лиши сексуалния му орган – неговия пенис (кастрационна фантазия). Заедно с гнева и желанието да бъде отстранен бащата, малкото момче храни към него и обич и възхищение и така чувствата на гняв биват смекчени от обичта, а преживяванията на детето са двойнствени. Обичта и възхищението тласкат детето да реши едиповия конфликт по посока на идентификация с родителя от същия пол и когато този процес протече относително гладко, тревожностите на едиповия процес биват овладени и детето може да преходи към латентната фаза на развитието си.
Мелани Клайн развива теорията на Фройд като посочва, че едиповата ситуация води началото си далеч по-рано в развитието на малкото дете – края напървата, началото на втората година на детето. Според нея присъствието на третият във връзката родител-дете е осезателно още в самото начало на живота на детето. В статията си „Ранни фази на Едиповия конфликт“ от 1928г. Клайн застъпва тезата, че способността на детето да преработи относително пълноценно Едиповия конфликт и да изгради идентификация с родителя от своя пол зависи от това по какъв начин са били преработени трудностите на по-ранните етапи на детското развитие и доколко тежки са били фрустрациите на детето в оралната, а по-късно и в аналната фаза на развитието. Тя пише:
„Силата на орално-и-анално-садистичните фиксации се оказва важен фактор. Тази сила определя степента на омраза, която момичето изпитва към майка си, която на свой ред му пречи повече или по-малко да поддържа положителна връзка с нея. Садистичните фиксации играят решаваща роля за формирането на свръхаза... Колкото по-жесток е свръхаза, толкова по-ужасяващ изглежда бащата в ролята на кастратор и още по-болезнено е бягството на детето от гениталните импулси към садистичната фаза, която на този ранен етап определя характера на едиповите тенденции... „
„...лишаването от гърдата е най-фундаменталната причина за пренасочването към бащата.“
Клайн проследява връзката на ранните едипови стремежи и развитието на епистемофиличния инстинкт, способността на малкото дете да любопитства и учи като полага, че твърде силните садистични импулси водят до потискане на желанието за проникване, а оттам потискане на стремеж към учене, на развитието на говора и на езиковото развитие и др.
Процесът на преодоляване на тревожностите, събудени от Едиповите стремежи на детето е достатъчно сложен в семействата, в които децата се появяват като плод на любовта на двамата родители, но той е неизмеримо по-сложен и труден, когато семейството, в което детето се отглежда, не е неговото семейство по произход, когато връзката му с детето има временен характер (приемно семейство) и когато детето попада там, след като вече е имало опит, често травматичен, с друга семейна двойка (напр. собственото му биологично семейство).
Неблагополучията в ранните фази на психоемоционалното развитие, които често са част от ранния опит на децата в приемни семейства, усложняват задачите на развитието, които приемните родители трябва да улеснят. Социалните работници, които работят с приемните родители имат нужда да се ориентират в трудностите, които родителите изпитват във връзка с тези задачи.
Илюстрация на Едипова проблематика: Случаят Сара[2]
Двойка идва за консултация по Програма за консултации на деца до петгодишна възраст. Тази услуга предлага кратки консултации - до пет сесии - на родители, обезпокоени за своето бебе или малко дете. Г-н и г-жа С., млада семейна двойка, водеха дъщеря си Сара. Г-жа С. беше дала заявка по телефона и секретарят беше отбелязал, че е напрегната и разстроена и че бърза да разкрие още по телефона всички подробности по случая. Беше му направило впечатление, че родителите жестоко се карат във връзка с проблема на детето.
Сара беше на петнайсет месеца и основният проблем, който родителите посочиха, когато дойдоха при мен, беше, че Сара напълно отказва да бъде отбита. В началото аз си помислих, че нежеланието на детето да бъде отбито в тази възраст изгтлеждаше като малка беда, но мнението ми се промени, когато чух, че Сара почти никога не е била отделяна от майка си, нито през деня, нито през нощта. В сесията имах достатъчно възможности да видя непоносимостта, която това малко момиченце имаше към раздяла и загуба. То не само се беше вкопчило в майка си, но и искаше гърдата на всеки десетина минути. Тя беше прекалено тревожна, за да играе и беше напълно безшумна.
Родителите, особено майката, бяха много тревожни; историята, която разказаха, разкри че г-н С. е човек, който иска да бъде разбиращ и подкрепящ; той каза, че е очаквал съпругата му да е изцяло посветена на бебето за известно време; „Но сега”, поясни той с чувство за наранена гордост, "искам да получа жена си обратно!" Те описаха колко трудно е било г-жа С. и Сара да започнат храненето на гърда и че са получили много помощ и подкрепа от една група за подкрепа в кърменето.
Срещите на тази група все още бяха най-важното събитие в живота на г-жа С. Преобладаващото разбиране там беше "да се изчака, докато бебето е готово да бъде отбито". Но този ден изглеждаше малко вероятно да настъпи при сегашния темп на развитие. С известно удоволствие, което тя вероятно не съзнаваше, г-жа С. разказа подробно съветите, които беше получавала за това как да помогне на Сара да се премести от леглото им и как да насърчи процеса на отбиване, като коментираше колко безнадеждно било това начинание. Всъщност, и аз се почувствах разгромена, както една след друга са били разгромявани баби, лели, съседи, здравни консултанти и лекари. Всички те (според мен) бяха дали чудесни съвети.
Какво ги беше довело тук сега? Струваше ми се, че г-н С. най-накрая се разприказва. Караниците, за които беше намекнато в първото телефонното обаждане, били резултат от раздразнението му. Кавгите излизали от контрол доста бързо; те "обикновено нямали разногласия", но се стигнало до удари и г-жа С. била съсипана от това. Тя ми обясни, колко е искала г-н С. да бъде "умел баща", защото нейният собствен баща отсъствал често от дома и не можел да се кара и да налага дисциплина. Тя искала нещо различно и до сега мислела, че го е намерила в лицето на съпруга си.
За трите сесии, разпределени на интервали през две или три седмици, ми се струваше, че и аз ще се присъединя към шествието на безполезните консултанти, занимавали си с това семейство. Единствената разлика между мен и тях беше, че аз не давах съвети. Бях третирана като човек, който предлагам идееи ( да се сложи Сара в кошарка), които вече са се провалили.
След това, към края на третата сесия, г-н С. избухна. Той неочаквано изпусна нервите си пред мен и ясно каза, че мнението му за мен е лошо. Вътрешно чувствах, че той има право. Как беше станало така, че нямах никаква техника или психоаналитични инструменти, за да се справя с тази ситуация, в която на това малко дете щеше да му се позволява всичко и (ако се съди по нещастното му поведението) в крайна сметка то щеше да бъде и жертвата на последиците? Г-жа С. изглеждаше изненадана и малко напрегната от мощния гневен изблик на съпруга си, но откри, че всъщност тя е съгласна с него. За мое учудване, те се върнаха три седмици по-късно за следващата планирана сесия и докладваха за сериозен напредък. Сара стоеше в стаята си, оставаше в леглото си през нощта, а кърменето беше намаляло значително. В тази, както и в заключителната сесия, видях да се появява едно малко момиченце, което започва да проявява жив интерес към играчките, които бях приготвила за него, а още по-впечатляващо бе това, че тя беше започнала да говори.
[1] Фройд, З., „Детската душа”, издателство Евразия, 1993, стр. 23.
[2] Grier, F., 2004, Oedipus and the couple, Karnac Books.
